Подходът, към който [аз, Надя] се стремя да се придържам, в методиката се нарича “дейностно ориентиран”. Това най-общо ще рече, че дори когато се готвим за тежки изпитни формати, ще се опитваме да обвързваме упражненията с реалния живот и опит.
Независимо от възрастта или нивото си, всички познаваме нуждата да използваме езика. За да поискаме нещо – било то вещ, отговор на въпрос или помощ. За да се ориентираме, да разкажем, да споделим хубаво или неприятно чувство, да защитим позиция.
Разбира се, че ще си разясняваме граматика, лексика и фонетика, но възможно най-често това ще става през потребността да разбираме и да се изразяваме. И всеки следващ път да го правим малко по-добре, по-точно и по-съзнателно.
В заниманията ни ще намират място книги, филми, игри, наука, професионални взаимоотношения. Или иначе казано – всичко, което ни вълнува или засяга и е свързано не само с езикови, но и с културни познания и умения.